лупам

Речник на българския език

лу̀пам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

лу̀паш, несв.; Кого, какво. Разг. Удрям, бия, тупам.

Грешни изписвания (1)

  • лупъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице лу-пам лу-па-ме
2 лице лу-паш лу-па-те
3 лице лу-па лу-пат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице лу-пах лу-пах-ме
2 лице лу-па лу-пах-те
3 лице лу-па лу-па-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице лу-пах лу-пах-ме
2 лице лу-па-ше лу-пах-те
3 лице лу-па-ше лу-па-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лупал съм лупала съм лупало съм лупали сме
2 лице лупал си лупала си лупало си лупали сте
3 лице лупал е лупала е лупало е лупали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях лупал бях лупала бях лупало бяхме лупали
2 лице беше лупал беше лупала беше лупало бяхте лупали
3 лице беше лупал беше лупала беше лупало бяха лупали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще лупам ще лупаме
2 лице ще лупаш ще лупате
3 лице ще лупа ще лупат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм лупал ще съм лупала ще съм лупало ще сме лупали
2 лице ще си лупал ще си лупала ще си лупало ще сте лупали
3 лице ще е лупал ще е лупала ще е лупало ще са лупали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да лупам щяхме да лупаме
2 лице щеше да лупаш щяхте да лупате
3 лице щеше да лупа щяха да лупат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм лупал щях да съм лупала щях да съм лупало щяхме да сме лупали
2 лице щеше да си лупал щеше да си лупала щеше да си лупало щяхте да сте лупали
3 лице щеше да е лупал щеше да е лупала щеше да е лупало щяха да са лупали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лупал съм лупала съм лупало съм лупали сме
2 лице лупал си лупала си лупало си лупали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лупал съм лупала съм лупало съм лупали сме
2 лице лупал си лупала си лупало си лупали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм лупал била съм лупала било съм лупало били сме лупали
2 лице бил си лупал била си лупала било си лупало били сте лупали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да лупам щяла съм да лупам щяло съм да лупам щели сме да лупаме
2 лице щял си да лупаш щяла си да лупаш щяло си да лупаш щели сте да лупате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм лупал щяла съм да съм лупала щяло съм да съм лупало щели сме да сме лупали
2 лице щял си да си лупал щяла си да си лупала щяло си да си лупало щели сте да сте лупали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих лупал бих лупала бих лупало бихме лупали
2 лице би лупал би лупала би лупало бихте лупали
3 лице би лупал би лупала би лупало биха лупали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лу-пай лу-пай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род лу-пан
непълен член лу-па-ния
пълен член лу-па-ни-ят
женски род лу-па-на
членувано лу-па-на-та
среден род лу-па-но
членувано лу-па-но-то
множествено число лу-па-ни
членувано лу-па-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лу-пал
непълен член лу-па-лия
пълен член лу-па-ли-ят
женски род лу-па-ла
членувано лу-па-ла-та
среден род лу-па-ло
членувано лу-па-ло-то
множествено число лу-па-ли
членувано лу-па-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лу-пал
женски род лу-па-ла
среден род лу-па-ло
множествено число лу-па-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род лу-пащ
непълен член лу-па-щия
пълен член лу-па-щи-ят
женски род лу-па-ща
членувано лу-па-ща-та
среден род лу-па-що
членувано лу-па-що-то
множествено число лу-па-щи
членувано лу-па-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

лу-пай-ки