лумтя

Речник на българския език

лумтя непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • лумтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице лум-тя лум-тим
2 лице лум-тиш лум-ти-те
3 лице лум-ти лум-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице лум-тях лум-тях-ме
2 лице лум-тя лум-тях-те
3 лице лум-тя лум-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице лум-тях лум-тях-ме
2 лице лум-те-ше лум-тях-те
3 лице лум-те-ше лум-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лумтял съм лумтяла съм лумтяло съм лумтели сме
2 лице лумтял си лумтяла си лумтяло си лумтели сте
3 лице лумтял е лумтяла е лумтяло е лумтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях лумтял бях лумтяла бях лумтяло бяхме лумтели
2 лице беше лумтял беше лумтяла беше лумтяло бяхте лумтели
3 лице беше лумтял беше лумтяла беше лумтяло бяха лумтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще лумтя ще лумтим
2 лице ще лумтиш ще лумтите
3 лице ще лумти ще лумтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм лумтял ще съм лумтяла ще съм лумтяло ще сме лумтели
2 лице ще си лумтял ще си лумтяла ще си лумтяло ще сте лумтели
3 лице ще е лумтял ще е лумтяла ще е лумтяло ще са лумтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да лумтя щяхме да лумтим
2 лице щеше да лумтиш щяхте да лумтите
3 лице щеше да лумти щяха да лумтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм лумтял щях да съм лумтяла щях да съм лумтяло щяхме да сме лумтели
2 лице щеше да си лумтял щеше да си лумтяла щеше да си лумтяло щяхте да сте лумтели
3 лице щеше да е лумтял щеше да е лумтяла щеше да е лумтяло щяха да са лумтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лумтял съм лумтяла съм лумтяло съм лумтели сме
2 лице лумтял си лумтяла си лумтяло си лумтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лумтял съм лумтяла съм лумтяло съм лумтели сме
2 лице лумтял си лумтяла си лумтяло си лумтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм лумтял била съм лумтяла било съм лумтяло били сме лумтели
2 лице бил си лумтял била си лумтяла било си лумтяло били сте лумтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да лумтя щяла съм да лумтя щяло съм да лумтя щели сме да лумтим
2 лице щял си да лумтиш щяла си да лумтиш щяло си да лумтиш щели сте да лумтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм лумтял щяла съм да съм лумтяла щяло съм да съм лумтяло щели сме да сме лумтели
2 лице щял си да си лумтял щяла си да си лумтяла щяло си да си лумтяло щели сте да сте лумтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих лумтял бих лумтяла бих лумтяло бихме лумтели
2 лице би лумтял би лумтяла би лумтяло бихте лумтели
3 лице би лумтял би лумтяла би лумтяло биха лумтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лум-ти лум-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лум-тял
непълен член лум-те-лия
пълен член лум-те-ли-ят
женски род лум-тя-ла
членувано лум-тя-ла-та
среден род лум-тя-ло
членувано лум-тя-ло-то
множествено число лум-те-ли
членувано лум-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лум-тял
женски род лум-тя-ла
среден род лум-тя-ло
множествено число лум-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род лум-тящ
непълен член лум-тя-щия
пълен член лум-тя-щи-ят
женски род лум-тя-ща
членувано лум-тя-ща-та
среден род лум-тя-що
членувано лум-тя-що-то
множествено число лум-тя-щи
членувано лум-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

лум-тей-ки