лумтяла

Речник на българския език

1. лумтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лумтяла е производна форма на лумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лумтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лумтяла е производна форма на лумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. лумтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

лумтяла е производна форма на лумтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. лумтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лумтяла е производна форма на лумтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).