лумтяха

Речник на българския език

1. лумтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

лумтяха е производна форма на лумтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лумтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

лумтяха е производна форма на лумтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).