литератор

Речник на българския език

литера̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. литера̀тори, м. Специалист по литература.

Грешни изписвания (7)

  • летератор
  • летератур
  • летиратор
  • летиратур
  • литератур
  • литиратор
  • литиратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-те-ра-тор
непълен член ли-те-ра-то-ра
пълен член ли-те-ра-то-рът
мн.ч. ли-те-ра-то-ри
членувано ли-те-ра-то-ри-те
бройна форма ли-те-ра-то-ри
звателна форма ли-те-ра-то-ре