литературовед

Речник на българския език

литературовѐд съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. литературовѐди, м. Специалист, учен по литературознание.
прил. литературовѐдски, литературовѐдска, литературовѐдско, мн. литературовѐдски.

Грешни изписвания (32)

  • летераторовет
  • летераторувет
  • летературовет
  • летературувет
  • летеръторовет
  • летеръторувет
  • летерътуровет
  • летерътурувет
  • летираторовет
  • летираторувет
  • летиратуровет
  • летиратурувет
  • летиръторовет
  • летиръторувет
  • летирътуровет
  • летирътурувет
  • литераторовет
  • литераторувет
  • литературовет
  • литературувет
  • литеръторовет
  • литеръторувет
  • литерътуровет
  • литерътурувет
  • литираторовет
  • литираторувет
  • литиратуровет
  • литиратурувет
  • литиръторовет
  • литиръторувет
  • литирътуровет
  • литирътурувет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-те-ра-ту-ро-вед
непълен член ли-те-ра-ту-ро-ве-да
пълен член ли-те-ра-ту-ро-ве-дът
мн.ч. ли-те-ра-ту-ро-ве-ди
членувано ли-те-ра-ту-ро-ве-ди-те
бройна форма ли-те-ра-ту-ро-ве-да
звателна форма