1.
книжо̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. книжо̀вници, м. Лице, което се занимава с книжнина, обикн. за миналото. В манастирите тогава работят изявени книжовници.
Грешни изписвания (3)
- кнежовнек
- кнежовник
- книжовнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кни-жов-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | кни-жов-ни-ка | |
| пълен член | кни-жов-ни-кът | |
| мн.ч. | кни-жов-ни-ци | |
| членувано | кни-жов-ни-ци-те | |
| бройна форма | кни-жов-ни-ци | |
| звателна форма | кни-жов-ни-ко | |
2.
Книжо̀вник
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Кнежовнек
- Кнежовник
- Книжовнек