лес

Речник на българския език

лес съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

лесъ̀т, леса̀, мн. лесовѐ, (два) лѐса, м. Голяма вековна гора. Сибирски лес. Дълбокият лес. Девствени лесове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лес
непълен член ле-са
пълен член ле-сът
мн.ч. ле-со-ве
членувано ле-со-ве-те
бройна форма ле-са
звателна форма