дъбрава

Речник на българския език

1. дъбра̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дъбра̀ви, ж.
1. Млада гъста гора (обикн. дъбова).
2. Обикн. мн. Труднопроходима, величествена, девствена гора.

Грешни изписвания (3)

  • дабрава
  • дабравъ
  • дъбравъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъб-ра-ва
членувано дъб-ра-ва-та
мн.ч. дъб-ра-ви
членувано дъб-ра-ви-те
звателна форма

2. Дъбра̀ва географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Дабрава
  • Дабравъ
  • Дъбравъ