гора

мн. горѝ, ж.
1. Множество дървета, които растат на голяма площ. Отивам в гората. Минавам през гората. Гъста гора. Борова гора.
2. Диал. Планина.
същ. умал. горѝца, мн. горѝци, ж. (в 1 знач.).
същ. умал. горѝчка, мн. горѝчки, ж. (в 1 знач.). Брезова горичка.
прил. го̀рски, го̀рска, го̀рско, мн. го̀рски. Горска поляна. Горски цветя. Горски климат.
• В гората расъл. — Разг. Див, прост. Ти в гората ли си расъл?
• Хващам гората. — Разг. Отивам надалече, незнайно къде, запилявам се.