кория

Речник на българския език

1. корѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. корѝи, ж. Малка гора, обикн. на равно място. Корията е оградена с ниви. В корията е прохладно и свежо.

Грешни изписвания (3)

  • кориъ
  • куриъ
  • курия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-рия
членувано ко-ри-я-та
мн.ч. ко-рии
членувано ко-ри-и-те
звателна форма

2. Корѝя географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Кориъ
  • Куриъ
  • Курия