лекар

Речник на българския език

лѐкар — съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

лѐкарят, лѐкаря, мн. лѐкари, м.
1. Специалист с висше образование по медицина, който лекува болни. Отивам на лекар. Лекарят ми каза да спазвам диета.
2. Прен. Разг. Човек, който лекува. Аз сама съм си лекар. Сега аз ще ти стана лекар.
прил. лѐкарски, лѐкарска, лѐкарско, мн. лѐкарски. Лекарска практика.
• Ветеринарен лекар. — Специалист с висше образование по медицина, който лекува животни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • лекър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-кар
непълен член ле-ка-ря
пълен член ле-ка-рят
мн.ч. ле-ка-ри
членувано ле-ка-ри-те
бройна форма ле-ка-ри
звателна форма ле-ка-рю

Връзки