зъболѐкар
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
зъболѐкарят, зъболѐкаря, мн. зъболѐкари, м. Лекар, който лекува зъби; стоматолог.
Грешни изписвания (7)
- заболекар
- заболекър
- забулекар
- забулекър
- зъболекър
- зъбулекар
- зъбулекър
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | зъ-бо-ле-кар | |
|---|---|---|
| непълен член | зъ-бо-ле-ка-ря | |
| пълен член | зъ-бо-ле-ка-рят | |
| мн.ч. | зъ-бо-ле-ка-ри | |
| членувано | зъ-бо-ле-ка-ри-те | |
| бройна форма | зъ-бо-ле-ка-ри | |
| звателна форма | зъ-бо-ле-ка-рю | |