доктор

Речник на българския език

1. до̀ктор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. до̀ктори, м.
1. Само ед. Научна степен, присъждана за значителен принос в определена научна област.
2. Човек, който има такава научна степен.
3. Разг. Лекар. Отивам при доктора на преглед.
прил. до̀кторски, до̀кторска, до̀кторско, мн. до̀кторски.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • доктур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. док-тор
непълен член док-то-ра
пълен член док-то-рът
мн.ч. док-то-ри
членувано док-то-ри-те
бройна форма док-то-ри
звателна форма док-то-ре

2. До̀ктор географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Доктур