лечител

Речник на българския език

лечѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

лечѝтелят, лечѝтеля, мн. лечѝтели, м. Човек, който може да лекува, обикн. с народни или нетрадиционни средства. Ходя по лечители. Търся помощ от лечители.

Грешни изписвания (3)

  • лечитил
  • личител
  • личитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-чи-тел
непълен член ле-чи-те-ля
пълен член ле-чи-те-лят
мн.ч. ле-чи-те-ли
членувано ле-чи-те-ли-те
бройна форма ле-чи-те-ли
звателна форма ле-чи-те-лю