кушетка

Речник на българския език

кушѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кушѐтки, ж. Остар. Единично легло с пружина без странични табли. Кушетка в лекарски кабинет.

Грешни изписвания (3)

  • кошетка
  • кошеткъ
  • кушеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-шет-ка
членувано ку-шет-ка-та
мн.ч. ку-шет-ки
членувано ку-шет-ки-те
звателна форма