отоманка

Речник на българския език

отома̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отома̀нки, ж. Остар. Вид канапе с възглавници.

Грешни изписвания (7)

  • отоманкъ
  • отуманка
  • отуманкъ
  • утоманка
  • утоманкъ
  • утуманка
  • утуманкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ото-ман-ка
членувано ото-ман-ка-та
мн.ч. ото-ман-ки
членувано ото-ман-ки-те
звателна форма