канапе

Речник на българския език

канапѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. канапѐта, ср. Мека тапицирана мебел с облегало, предназначена за сядане на няколко души.

Грешни изписвания (3)

  • канъпе
  • кънапе
  • кънъпе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-на-пе
членувано ка-на-пе-то
мн.ч. ка-на-пе-та
членувано ка-на-пе-та-та