стол

Речник на българския език

стол съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

сто̀лът, сто̀ла, мн. сто̀лове и столо̀ве, (два) сто̀ла, м. Приспособление за сядане на един човек. Тапициран стол.



сто̀лът, сто̀ла, мн. сто̀лове, (два) сто̀ла, м. Зала за обществено хранене към предприятие, учреждение с кухня, в която се приготвя храната; столова. Столът работи само по обед.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стол
непълен член сто-ла
пълен член сто-лът
мн.ч. сто-ло-ве
членувано сто-ло-ве-те
бройна форма сто-ла
звателна форма