легло

Речник на българския език

легло̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. легла̀, ср.
1. Мебел за спане — правоъгълна рамка с четири крака, приспособена за поставяне на матрак, пружина и др.
2. Прен. Място за спане. Правя си легло от шума.
3. Прен. Стая с такава мебел, обикн. в хотел. За тази вечер в хотела няма свободни легла.
4. Прен. Корито на река.
5. Всяко място, машинна част, която е предназначена за полагане на друга част в нея.
На легло съм. — Лежа болен.
На смъртно легло съм. — Скоро ще умра.

Грешни изписвания (1)

  • лигло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лег-ло
членувано лег-ло-то
мн.ч. лег-ла
членувано лег-ла-та