кранта

Речник на българския език

кра̀нта съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. кра̀нти, ж.
1. Дръглив, мършав кон.
2. Прен. Пренебр. Висока, мършава и бавна жена.

Грешни изписвания (1)

  • крантъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кран-та
членувано кран-та-та
мн.ч. кран-ти
членувано кран-ти-те
звателна форма кран-то