дръглѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
дръглѝва, дръглѝво, мн. дръглѝви, прил. Който е много слаб, мършав, неугледен. Дръгливо магаре. Дръглива кобила. Дръглив вол.
същ. дръглѝвост, дръгливостта̀, ж.
същ. дръглѝвост, дръгливостта̀, ж.
Грешни изписвания (3)
- драглив
- драглиф
- дръглиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дръг-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дръг-ли-вия | ||
| пълен член | дръг-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | дръг-ли-ва | ||
| членувано | дръг-ли-ва-та | ||
| ср. р. | дръг-ли-во | ||
| членувано | дръг-ли-во-то | ||
| мн. ч. | дръг-ли-ви | ||
| членувано | дръг-ли-ви-те | ||