кльощав

Речник на българския език

кльо̀щав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

кльо̀щава, кльо̀щаво, мн. кльо̀щави, прил. Разг. Пренебр. Който е прекалено слаб. Взе си кльощава жена.

Грешни изписвания (5)

  • кльоштав
  • кльоштъв
  • кльощъв
  • кльощаф
  • кльощъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кльо-щав
непълен член кльо-ща-вия
пълен член кльо-ща-ви-ят
ж. р. кльо-ща-ва
членувано кльо-ща-ва-та
ср. р. кльо-ща-во
членувано кльо-ща-во-то
мн. ч. кльо-ща-ви
членувано кльо-ща-ви-те