кораб

Речник на българския език

ко̀раб съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ко̀раби, (два) ко̀раба, м.
1. Голям плавателен съд (каран отначало с платна, сега с машинен двигател) за пренасяне на хора или товари. Корабът наближава брега. Пътнически кораб.
2. Летателен апарат. Космически кораб. Корабът кацна на луната.
прил. ко̀рабен, ко̀рабна, ко̀рабно, мн. ко̀рабни.
същ. умал. ко̀рабче, мн. ко̀рабчета, ср.

Грешни изписвания (3)

  • корап
  • коръп
  • коръб

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-раб
непълен член ко-ра-ба
пълен член ко-ра-бът
мн.ч. ко-ра-би
членувано ко-ра-би-те
бройна форма ко-ра-ба
звателна форма