параход

Речник на българския език

парахо̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. парахо̀ди, (два) парахо̀да, м. Плавателен съд, който се задвижва с парен двигател; кораб. Пътнически параход.
прил. парахо̀ден, парахо̀дна, парахо̀дно, мн. парахо̀дни. Параходна мачта.
същ. умал. парахо̀дче, мн. парахо̀дчета, ср.

Грешни изписвания (4)

  • парахот
  • паръхот
  • пърахот
  • пъръхот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-ход
непълен член па-ра-хо-да
пълен член па-ра-хо-дът
мн.ч. па-ра-хо-ди
членувано па-ра-хо-ди-те
бройна форма па-ра-хо-да
звателна форма