координа̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Съгласуване, създаване на насочено взаимодействие между действия или явления. Координация на производствените процеси.
2. Спец. В анатомията — съгласуваност по време, последователност и обем на рефлексните процеси в организма, обикн. на двигателната му дейност. Липсва координация в движенията на крайниците.
1. Съгласуване, създаване на насочено взаимодействие между действия или явления. Координация на производствените процеси.
2. Спец. В анатомията — съгласуваност по време, последователност и обем на рефлексните процеси в организма, обикн. на двигателната му дейност. Липсва координация в движенията на крайниците.
Синоними
Грешни изписвания (47)
- коорденацеа
- коорденацеъ
- коорденацея
- коорденациа
- коорденациъ
- коорденация
- координацеа
- координацеъ
- координацея
- координациа
- координациъ
- коурденацеа
- коурденацеъ
- коурденацея
- коурденациа
- коурденациъ
- коурденация
- коурдинацеа
- коурдинацеъ
- коурдинацея
- коурдинациа
- коурдинациъ
- коурдинация
- куорденацеа
- куорденацеъ
- куорденацея
- куорденациа
- куорденациъ
- куорденация
- куординацеа
- куординацеъ
- куординацея
- куординациа
- куординациъ
- куординация
- куурденацеа
- куурденацеъ
- куурденацея
- куурденациа
- куурденациъ
- куурденация
- куурдинацеа
- куурдинацеъ
- куурдинацея
- куурдинациа
- куурдинациъ
- куурдинация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-ор-ди-на-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ко-ор-ди-на-ци-я-та | |
| мн.ч. | ко-ор-ди-на-ции | |
| членувано | ко-ор-ди-на-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |