съгласуване

Речник на българския език

съгласу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • сагласуване
  • сагласувани
  • сагласувъне
  • сагласувъни
  • саглъсуване
  • саглъсувани
  • саглъсувъне
  • саглъсувъни
  • съгласувани
  • съгласувъне
  • съгласувъни
  • съглъсуване
  • съглъсувани
  • съглъсувъне
  • съглъсувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съг-ла-су-ва-не
членувано съг-ла-су-ва-не-то
мн.ч. съг-ла-су-ва-ния
членувано съг-ла-су-ва-ни-я-та