координиране

Речник на българския език

координѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • коордениране
  • коордениръне
  • координиръне
  • коурдениране
  • коурдениръне
  • коурдиниране
  • коурдиниръне
  • куордениране
  • куордениръне
  • куординиране
  • куординиръне
  • куурдениране
  • куурдениръне
  • куурдиниране
  • куурдиниръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ор-ди-ни-ра-не
членувано ко-ор-ди-ни-ра-не-то
мн.ч. ко-ор-ди-ни-ра-ния
членувано ко-ор-ди-ни-ра-ни-я-та