конфуз

Речник на българския език

конфу̀з съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • конфус
  • кунфус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-фуз
непълен член кон-фу-за
пълен член кон-фу-зът
мн.ч. кон-фу-зи
членувано кон-фу-зи-те
бройна форма кон-фу-за
звателна форма