карта

1. ка̀рта — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

мн. ка̀рти, ж.
1. Чертеж на земната повърхност (или на звездното небе), на който с условни знаци са дадени географски, геоложки, езикови особености и е означен мащабът на умаляване. Икономическа карта. Диалектна карта.
2. Картонче с рисунка и символи от едната страна в комплект, който служи за хазартна игра или врачуване. Играя на карти. Гледам на карти.
3. Документ за някакъв абонамент, за членство в организация, клуб. Карта за градския транспорт.
• Залагам на карта. — Рискувам. Заложих на карта живота си.
• Играя с открити карти. — Казвам открито целите и намеренията си.

Синоними

Грешни изписвания (1)

картъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		кар-та
ед.ч.	членувано	кар-та-та
мн.ч.		кар-ти
мн.ч.	членувано	кар-ти-те
звателна форма		—

2. карта — ед. ч. непълен член

карта е производна форма на карт (ед. ч. непълен член).

3. карта — бройна форма

карта е производна форма на карт (бройна форма).