билет

Речник на българския език

билѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. билѐти, (два) билѐта, м.
1. Листче, картонче и под., което се купува и служи за удостоверяване на право за използване на превозно средство, за вход в кино, театър, музей и др. Входен билет. Билет за театър. ЖП билет.
2. Листче с въпроси, което се предоставя за изтегляне на изпит.
същ. умал. билѐтче, мн. билѐтчета, ср.
прил. билѐтен, билѐтна, билѐтно, мн. билѐтни. Билетен център. Билетно гише.

Грешни изписвания (1)

  • белет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-лет
непълен член би-ле-та
пълен член би-ле-тът
мн.ч. би-ле-ти
членувано би-ле-ти-те
бройна форма би-ле-та
звателна форма