изумен

Речник на българския език

1. изумѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езомен
  • езумен
  • изомен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. изу-мен
непълен член изу-ме-ния
пълен член изу-ме-ни-ят
ж. р. изу-ме-на
членувано изу-ме-на-та
ср. р. изу-ме-но
членувано изу-ме-но-то
мн. ч. изу-ме-ни
членувано изу-ме-ни-те

2. изумен — мин. страд. прич. м. р.

изумен е производна форма на изумя (мин. страд. прич. м. р.).