изуменият

Речник на българския език

1. изуменият — м. р. пълен член

изуменият е производна форма на изумен (м. р. пълен член).

2. изуменият — мин. страд. прич. м. р. пълен член

изуменият е производна форма на изумя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).