изтормозя

Речник на българския език

изтормо̀зя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изтурмозя
  • истормозя
  • истурмозя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-тор-мо-зя из-тор-мо-зим
2 лице из-тор-мо-зиш из-тор-мо-зи-те
3 лице из-тор-мо-зи из-тор-мо-зят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-тор-мо-зих из-тор-мо-зих-ме
2 лице из-тор-мо-зи из-тор-мо-зих-те
3 лице из-тор-мо-зи из-тор-мо-зи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-тор-мо-зех из-тор-мо-зех-ме
2 лице из-тор-мо-зе-ше из-тор-мо-зех-те
3 лице из-тор-мо-зе-ше из-тор-мо-зе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтормозил съм изтормозила съм изтормозило съм изтормозили сме
2 лице изтормозил си изтормозила си изтормозило си изтормозили сте
3 лице изтормозил е изтормозила е изтормозило е изтормозили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтормозил бях изтормозила бях изтормозило бяхме изтормозили
2 лице беше изтормозил беше изтормозила беше изтормозило бяхте изтормозили
3 лице беше изтормозил беше изтормозила беше изтормозило бяха изтормозили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изтормозя ще изтормозим
2 лице ще изтормозиш ще изтормозите
3 лице ще изтормози ще изтормозят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтормозил ще съм изтормозила ще съм изтормозило ще сме изтормозили
2 лице ще си изтормозил ще си изтормозила ще си изтормозило ще сте изтормозили
3 лице ще е изтормозил ще е изтормозила ще е изтормозило ще са изтормозили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изтормозя щяхме да изтормозим
2 лице щеше да изтормозиш щяхте да изтормозите
3 лице щеше да изтормози щяха да изтормозят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтормозил щях да съм изтормозила щях да съм изтормозило щяхме да сме изтормозили
2 лице щеше да си изтормозил щеше да си изтормозила щеше да си изтормозило щяхте да сте изтормозили
3 лице щеше да е изтормозил щеше да е изтормозила щеше да е изтормозило щяха да са изтормозили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтормозел съм изтормозела съм изтормозело съм изтормозели сме
2 лице изтормозел си изтормозела си изтормозело си изтормозели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтормозил съм изтормозила съм изтормозило съм изтормозили сме
2 лице изтормозил си изтормозила си изтормозило си изтормозили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтормозил била съм изтормозила било съм изтормозило били сме изтормозили
2 лице бил си изтормозил била си изтормозила било си изтормозило били сте изтормозили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтормозя щяла съм да изтормозя щяло съм да изтормозя щели сме да изтормозим
2 лице щял си да изтормозиш щяла си да изтормозиш щяло си да изтормозиш щели сте да изтормозите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтормозил щяла съм да съм изтормозила щяло съм да съм изтормозило щели сме да сме изтормозили
2 лице щял си да си изтормозил щяла си да си изтормозила щяло си да си изтормозило щели сте да сте изтормозили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтормозил бих изтормозила бих изтормозило бихме изтормозили
2 лице би изтормозил би изтормозила би изтормозило бихте изтормозили
3 лице би изтормозил би изтормозила би изтормозило биха изтормозили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-тор-мо-зи из-тор-мо-зе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-тор-мо-зен
непълен член из-тор-мо-зе-ния
пълен член из-тор-мо-зе-ни-ят
женски род из-тор-мо-зе-на
членувано из-тор-мо-зе-на-та
среден род из-тор-мо-зе-но
членувано из-тор-мо-зе-но-то
множествено число из-тор-мо-зе-ни
членувано из-тор-мо-зе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тор-мо-зил
непълен член из-тор-мо-зи-лия
пълен член из-тор-мо-зи-ли-ят
женски род из-тор-мо-зи-ла
членувано из-тор-мо-зи-ла-та
среден род из-тор-мо-зи-ло
членувано из-тор-мо-зи-ло-то
множествено число из-тор-мо-зи-ли
членувано из-тор-мо-зи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тор-мо-зел
женски род из-тор-мо-зе-ла
среден род из-тор-мо-зе-ло
множествено число из-тор-мо-зе-ли