изтормозил

Речник на българския език

1. изтормозил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтормозил е производна форма на изтормозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтормозил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтормозил е производна форма на изтормозя (мин. деят. св. прич. м. р.).