изтормозел

Речник на българския език

1. изтормозел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтормозел е производна форма на изтормозя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтормозел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтормозел е производна форма на изтормозя (мин. деят. несв. прич. м. р.).