изтормозели

Речник на българския език

1. изтормозели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтормозели е производна форма на изтормозя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтормозели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтормозели е производна форма на изтормозя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).