изпръхтя

Речник на българския език

изпръхтя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (9)

  • изпрахтйа
  • изпрахтйъ
  • изпръхтйа
  • изпръхтйъ
  • испрахтйа
  • испрахтйъ
  • испръхтйа
  • испръхтйъ
  • испръхтя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-ръх-тя из-п-ръх-тим
2 лице из-п-ръх-тиш из-п-ръх-ти-те
3 лице из-п-ръх-ти из-п-ръх-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ръх-тях из-п-ръх-тях-ме
2 лице из-п-ръх-тя из-п-ръх-тях-те
3 лице из-п-ръх-тя из-п-ръх-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ръх-тях из-п-ръх-тях-ме
2 лице из-п-ръх-те-ше из-п-ръх-тях-те
3 лице из-п-ръх-те-ше из-п-ръх-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтял съм изпръхтяла съм изпръхтяло съм изпръхтели сме
2 лице изпръхтял си изпръхтяла си изпръхтяло си изпръхтели сте
3 лице изпръхтял е изпръхтяла е изпръхтяло е изпръхтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпръхтял бях изпръхтяла бях изпръхтяло бяхме изпръхтели
2 лице беше изпръхтял беше изпръхтяла беше изпръхтяло бяхте изпръхтели
3 лице беше изпръхтял беше изпръхтяла беше изпръхтяло бяха изпръхтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпръхтя ще изпръхтим
2 лице ще изпръхтиш ще изпръхтите
3 лице ще изпръхти ще изпръхтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпръхтял ще съм изпръхтяла ще съм изпръхтяло ще сме изпръхтели
2 лице ще си изпръхтял ще си изпръхтяла ще си изпръхтяло ще сте изпръхтели
3 лице ще е изпръхтял ще е изпръхтяла ще е изпръхтяло ще са изпръхтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпръхтя щяхме да изпръхтим
2 лице щеше да изпръхтиш щяхте да изпръхтите
3 лице щеше да изпръхти щяха да изпръхтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпръхтял щях да съм изпръхтяла щях да съм изпръхтяло щяхме да сме изпръхтели
2 лице щеше да си изпръхтял щеше да си изпръхтяла щеше да си изпръхтяло щяхте да сте изпръхтели
3 лице щеше да е изпръхтял щеше да е изпръхтяла щеше да е изпръхтяло щяха да са изпръхтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтял съм изпръхтяла съм изпръхтяло съм изпръхтели сме
2 лице изпръхтял си изпръхтяла си изпръхтяло си изпръхтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтял съм изпръхтяла съм изпръхтяло съм изпръхтели сме
2 лице изпръхтял си изпръхтяла си изпръхтяло си изпръхтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпръхтял била съм изпръхтяла било съм изпръхтяло били сме изпръхтели
2 лице бил си изпръхтял била си изпръхтяла било си изпръхтяло били сте изпръхтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпръхтя щяла съм да изпръхтя щяло съм да изпръхтя щели сме да изпръхтим
2 лице щял си да изпръхтиш щяла си да изпръхтиш щяло си да изпръхтиш щели сте да изпръхтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпръхтял щяла съм да съм изпръхтяла щяло съм да съм изпръхтяло щели сме да сме изпръхтели
2 лице щял си да си изпръхтял щяла си да си изпръхтяла щяло си да си изпръхтяло щели сте да сте изпръхтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпръхтял бих изпръхтяла бих изпръхтяло бихме изпръхтели
2 лице би изпръхтял би изпръхтяла би изпръхтяло бихте изпръхтели
3 лице би изпръхтял би изпръхтяла би изпръхтяло биха изпръхтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-ръх-ти из-п-ръх-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ръх-тял
непълен член из-п-ръх-те-лия
пълен член из-п-ръх-те-ли-ят
женски род из-п-ръх-тя-ла
членувано из-п-ръх-тя-ла-та
среден род из-п-ръх-тя-ло
членувано из-п-ръх-тя-ло-то
множествено число из-п-ръх-те-ли
членувано из-п-ръх-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ръх-тял
женски род из-п-ръх-тя-ла
среден род из-п-ръх-тя-ло
множествено число из-п-ръх-те-ли