изпръхтях

Речник на българския език

1. изпръхтях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изпръхтях е производна форма на изпръхтя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изпръхтях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изпръхтях е производна форма на изпръхтя (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).