изпръхтеше

Речник на българския език

1. изпръхтеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изпръхтеше е производна форма на изпръхтя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изпръхтеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изпръхтеше е производна форма на изпръхтя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).