изпръхтял

Речник на българския език

1. изпръхтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръхтял е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпръхтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръхтял е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпръхтял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпръхтял е производна форма на изпръхтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпръхтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпръхтял е производна форма на изпръхтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).