изпоплесквам

Речник на българския език

изпоплесквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • испоплесквам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-поп-лес-к-вам из-поп-лес-к-ва-ме
2 лице из-поп-лес-к-ваш из-поп-лес-к-ва-те
3 лице из-поп-лес-к-ва из-поп-лес-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-поп-лес-к-вах из-поп-лес-к-вах-ме
2 лице из-поп-лес-к-ва из-поп-лес-к-вах-те
3 лице из-поп-лес-к-ва из-поп-лес-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-поп-лес-к-вах из-поп-лес-к-вах-ме
2 лице из-поп-лес-к-ва-ше из-поп-лес-к-вах-те
3 лице из-поп-лес-к-ва-ше из-поп-лес-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпоплесквал съм изпоплесквала съм изпоплесквало съм изпоплесквали сме
2 лице изпоплесквал си изпоплесквала си изпоплесквало си изпоплесквали сте
3 лице изпоплесквал е изпоплесквала е изпоплесквало е изпоплесквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпоплесквал бях изпоплесквала бях изпоплесквало бяхме изпоплесквали
2 лице беше изпоплесквал беше изпоплесквала беше изпоплесквало бяхте изпоплесквали
3 лице беше изпоплесквал беше изпоплесквала беше изпоплесквало бяха изпоплесквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпоплесквам ще изпоплескваме
2 лице ще изпоплескваш ще изпоплесквате
3 лице ще изпоплесква ще изпоплескват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпоплесквал ще съм изпоплесквала ще съм изпоплесквало ще сме изпоплесквали
2 лице ще си изпоплесквал ще си изпоплесквала ще си изпоплесквало ще сте изпоплесквали
3 лице ще е изпоплесквал ще е изпоплесквала ще е изпоплесквало ще са изпоплесквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпоплесквам щяхме да изпоплескваме
2 лице щеше да изпоплескваш щяхте да изпоплесквате
3 лице щеше да изпоплесква щяха да изпоплескват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпоплесквал щях да съм изпоплесквала щях да съм изпоплесквало щяхме да сме изпоплесквали
2 лице щеше да си изпоплесквал щеше да си изпоплесквала щеше да си изпоплесквало щяхте да сте изпоплесквали
3 лице щеше да е изпоплесквал щеше да е изпоплесквала щеше да е изпоплесквало щяха да са изпоплесквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпоплесквал съм изпоплесквала съм изпоплесквало съм изпоплесквали сме
2 лице изпоплесквал си изпоплесквала си изпоплесквало си изпоплесквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпоплесквал съм изпоплесквала съм изпоплесквало съм изпоплесквали сме
2 лице изпоплесквал си изпоплесквала си изпоплесквало си изпоплесквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпоплесквал била съм изпоплесквала било съм изпоплесквало били сме изпоплесквали
2 лице бил си изпоплесквал била си изпоплесквала било си изпоплесквало били сте изпоплесквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпоплесквам щяла съм да изпоплесквам щяло съм да изпоплесквам щели сме да изпоплескваме
2 лице щял си да изпоплескваш щяла си да изпоплескваш щяло си да изпоплескваш щели сте да изпоплесквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпоплесквал щяла съм да съм изпоплесквала щяло съм да съм изпоплесквало щели сме да сме изпоплесквали
2 лице щял си да си изпоплесквал щяла си да си изпоплесквала щяло си да си изпоплесквало щели сте да сте изпоплесквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпоплесквал бих изпоплесквала бих изпоплесквало бихме изпоплесквали
2 лице би изпоплесквал би изпоплесквала би изпоплесквало бихте изпоплесквали
3 лице би изпоплесквал би изпоплесквала би изпоплесквало биха изпоплесквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-поп-лес-к-вай из-поп-лес-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-поп-лес-к-ван
непълен член из-поп-лес-к-ва-ния
пълен член из-поп-лес-к-ва-ни-ят
женски род из-поп-лес-к-ва-на
членувано из-поп-лес-к-ва-на-та
среден род из-поп-лес-к-ва-но
членувано из-поп-лес-к-ва-но-то
множествено число из-поп-лес-к-ва-ни
членувано из-поп-лес-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-поп-лес-к-вал
непълен член из-поп-лес-к-ва-лия
пълен член из-поп-лес-к-ва-ли-ят
женски род из-поп-лес-к-ва-ла
членувано из-поп-лес-к-ва-ла-та
среден род из-поп-лес-к-ва-ло
членувано из-поп-лес-к-ва-ло-то
множествено число из-поп-лес-к-ва-ли
членувано из-поп-лес-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-поп-лес-к-вал
женски род из-поп-лес-к-ва-ла
среден род из-поп-лес-к-ва-ло
множествено число из-поп-лес-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-поп-лес-к-ващ
непълен член из-поп-лес-к-ва-щия
пълен член из-поп-лес-к-ва-щи-ят
женски род из-поп-лес-к-ва-ща
членувано из-поп-лес-к-ва-ща-та
среден род из-поп-лес-к-ва-що
членувано из-поп-лес-к-ва-що-то
множествено число из-поп-лес-к-ва-щи
членувано из-поп-лес-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-поп-лес-к-вай-ки