изпоплесквало

Речник на българския език

1. изпоплесквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоплесквало е производна форма на изпоплесквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоплесквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоплесквало е производна форма на изпоплесквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпоплесквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпоплесквало е производна форма на изпоплесквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпоплесквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпоплесквало е производна форма на изпоплесквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).