изпоплесквал

Речник на българския език

1. изпоплесквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоплесквал е производна форма на изпоплесквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоплесквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоплесквал е производна форма на изпоплесквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпоплесквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпоплесквал е производна форма на изпоплесквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпоплесквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпоплесквал е производна форма на изпоплесквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).