измацвам

Речник на българския език

изма̀цвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езмацвам
  • езмацвъм
  • измацвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мац-вам из-мац-ва-ме
2 лице из-мац-ваш из-мац-ва-те
3 лице из-мац-ва из-мац-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мац-вах из-мац-вах-ме
2 лице из-мац-ва из-мац-вах-те
3 лице из-мац-ва из-мац-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мац-вах из-мац-вах-ме
2 лице из-мац-ва-ше из-мац-вах-те
3 лице из-мац-ва-ше из-мац-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измацвал съм измацвала съм измацвало съм измацвали сме
2 лице измацвал си измацвала си измацвало си измацвали сте
3 лице измацвал е измацвала е измацвало е измацвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измацвал бях измацвала бях измацвало бяхме измацвали
2 лице беше измацвал беше измацвала беше измацвало бяхте измацвали
3 лице беше измацвал беше измацвала беше измацвало бяха измацвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измацвам ще измацваме
2 лице ще измацваш ще измацвате
3 лице ще измацва ще измацват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измацвал ще съм измацвала ще съм измацвало ще сме измацвали
2 лице ще си измацвал ще си измацвала ще си измацвало ще сте измацвали
3 лице ще е измацвал ще е измацвала ще е измацвало ще са измацвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измацвам щяхме да измацваме
2 лице щеше да измацваш щяхте да измацвате
3 лице щеше да измацва щяха да измацват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измацвал щях да съм измацвала щях да съм измацвало щяхме да сме измацвали
2 лице щеше да си измацвал щеше да си измацвала щеше да си измацвало щяхте да сте измацвали
3 лице щеше да е измацвал щеше да е измацвала щеше да е измацвало щяха да са измацвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измацвал съм измацвала съм измацвало съм измацвали сме
2 лице измацвал си измацвала си измацвало си измацвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измацвал съм измацвала съм измацвало съм измацвали сме
2 лице измацвал си измацвала си измацвало си измацвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измацвал била съм измацвала било съм измацвало били сме измацвали
2 лице бил си измацвал била си измацвала било си измацвало били сте измацвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измацвам щяла съм да измацвам щяло съм да измацвам щели сме да измацваме
2 лице щял си да измацваш щяла си да измацваш щяло си да измацваш щели сте да измацвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измацвал щяла съм да съм измацвала щяло съм да съм измацвало щели сме да сме измацвали
2 лице щял си да си измацвал щяла си да си измацвала щяло си да си измацвало щели сте да сте измацвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измацвал бих измацвала бих измацвало бихме измацвали
2 лице би измацвал би измацвала би измацвало бихте измацвали
3 лице би измацвал би измацвала би измацвало биха измацвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мац-вай из-мац-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мац-ван
непълен член из-мац-ва-ния
пълен член из-мац-ва-ни-ят
женски род из-мац-ва-на
членувано из-мац-ва-на-та
среден род из-мац-ва-но
членувано из-мац-ва-но-то
множествено число из-мац-ва-ни
членувано из-мац-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мац-вал
непълен член из-мац-ва-лия
пълен член из-мац-ва-ли-ят
женски род из-мац-ва-ла
членувано из-мац-ва-ла-та
среден род из-мац-ва-ло
членувано из-мац-ва-ло-то
множествено число из-мац-ва-ли
членувано из-мац-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мац-вал
женски род из-мац-ва-ла
среден род из-мац-ва-ло
множествено число из-мац-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мац-ващ
непълен член из-мац-ва-щия
пълен член из-мац-ва-щи-ят
женски род из-мац-ва-ща
членувано из-мац-ва-ща-та
среден род из-мац-ва-що
членувано из-мац-ва-що-то
множествено число из-мац-ва-щи
членувано из-мац-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-мац-вай-ки