бербат

Речник на българския език

бербат прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бер-бат
непълен член бер-ба-тия
пълен член бер-ба-ти-ят
ж. р. бер-ба-та
членувано бер-ба-та-та
ср. р. бер-ба-то
членувано бер-ба-то-то
мн. ч. бер-ба-ти
членувано бер-ба-ти-те