изпита̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
изпита̀телят, изпита̀теля, мн. изпита̀тели, м. Лице, което се занимава с изпробване на механизъм, машина. Летец изпитател.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- езпетател
- езпетатил
- езпитател
- езпитатил
- еспетател
- еспетатил
- еспитател
- еспитатил
- изпетател
- изпетатил
- изпитатил
- испетател
- испетатил
- испитател
- испитатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | из-пи-та-тел | |
---|---|---|
непълен член | из-пи-та-те-ля | |
пълен член | из-пи-та-те-лят | |
мн.ч. | из-пи-та-те-ли | |
членувано | из-пи-та-те-ли-те | |
бройна форма | из-пи-та-те-ли | |
звателна форма | из-пи-та-те-лю |