открива̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
открива̀телят, открива̀теля, мн. открива̀тели, м. Човек, който пръв открива нещо ново, неизвестно. Колумб е откривател на Америка.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- откревател
- откреватил
- откриватил
- уткревател
- уткреватил
- уткривател
- уткриватил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | от-к-ри-ва-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | от-к-ри-ва-те-ля | |
| пълен член | от-к-ри-ва-те-лят | |
| мн.ч. | от-к-ри-ва-те-ли | |
| членувано | от-к-ри-ва-те-ли-те | |
| бройна форма | от-к-ри-ва-те-ли | |
| звателна форма | от-к-ри-ва-те-лю | |