рационализатор

Речник на българския език

рационализа̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. рационализатори, м. Човек, който прави рационализация.прил. рационализаторски, рационализаторска, рационализаторско, мн. рационализаторски.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ци-о-на-ли-за-тор
непълен член ра-ци-о-на-ли-за-то-ра
пълен член ра-ци-о-на-ли-за-то-рът
мн.ч. ра-ци-о-на-ли-за-то-ри
членувано ра-ци-о-на-ли-за-то-ри-те
бройна форма ра-ци-о-на-ли-за-то-ри
звателна форма ра-ци-о-на-ли-за-то-ре