изобрета̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
изобрета̀телят, изобрета̀теля, мн. изобрета̀тели, м. Човек, който е изобретил, открил нещо. Изобретател на радиото.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- езобретател
- езобретатил
- езобритател
- езобритатил
- езубретател
- езубретатил
- езубритател
- езубритатил
- изобретатил
- изобритател
- изобритатил
- изубретател
- изубретатил
- изубритател
- изубритатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | изоб-ре-та-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | изоб-ре-та-те-ля | |
| пълен член | изоб-ре-та-те-лят | |
| мн.ч. | изоб-ре-та-те-ли | |
| членувано | изоб-ре-та-те-ли-те | |
| бройна форма | изоб-ре-та-те-ли | |
| звателна форма | изоб-ре-та-те-лю | |